История на чантата

Чантата е аксесоар. На година една жена си купува колко много чанти? Около 100-200 или 50? Имаме нужда от тях, за да сложим нещата си, или пък просто да защитим по някакъв начин телефона си или портмонето? Трябва да изглеждат добре, да си пасват с обувките ни и стила ни, но откъде идва този навик? 

Преди да се роди чантата, жените са си носели вещите в джобове. Но тези джобове не били като познатите ни днес, не, съвсем не. Ще се изненадате - това били дълбоки и широки джобове, специално добавяни около роклите. Носели са се вързани около кръста и е било лесно да се скрият, тъй като самите поли тогава са били доста обемисти. Считани за бельо, защото са в допир с кожата на жената и с появата на първата чанта е настъпило обществено противоречие именно поради тази причина. 

Модата на джоба бързо се подменя след създаването на торбичката, в която жените са носели своя руж, пудра, парфюм. 

Жените ставали все по-свободни в своето ежедневие, появявали са се все повече бутици, които са били местата, където жените са се срещали. Това довело до създаването на чантата такава каквато я познаваме през 19. век-началото на 20. век.  Моделът на първата ръчна чанта е този на Louis Vuitton -  здрави дръжки, множество вътрешни отделения и закопчаване с щръкнали копчета. С тази крачка в историята на модата чантата е част от нейния свят и се е считала вече за важен детайл от стила. 

Отначало чантите са били прости и нефункционални, какъвто е бил и животът на жената. През времето на Втората световна война чантата става по-голяма и по-практична. Но с времето и с развитието на позицията на жената в обществото чнатата добива разнообразие в цветове, форми и функционалност – например Хипитата, които са носели нарисувани торби с цел да изразят идеите си; жената учен, която е събирала важната си информация в една чанта, която за света е нещо ново; емблематични са чантите на Маргарет Тачър, на Хилъри Клинтън и много успели жени, до които несъмнено е стояла и една красива чанта. 

Важни събития и подробности около животът на чантата и нейното скоростно развитие са вечерната чанта; чантата на Hermes, която е била символ на Грейс Кели и се влюбва в нея повреме на филма „Да хванеш крадеца“ на Алфред Хичкок (отразява се статуса на жената); класическата чанта на Chanel, когато Коко Шанел се изморява да държи вече тежката си чанта и решава да сложи край на това само с добавянето на една верижка, така както войниците са носели своите чанти; чантата на Диор с нестандартна форма, която е част от сериала „Сексът и градът“; чантата на Гучи, която е различна със съчетание между плат и кожа; големите чанти на Celine и още много дизайнери са работили за това разнообразие. 

Като заключение, докато писах това, самата аз осъзнах, че чантата не е просто чанта. Тя се е променяла с нас, борила се е с нас и е била като едно платно, върху което всяка година се е творило нещо ново и ново. Дали чантата има бъдеще? Да, мили дами, чантата ще продължи да се променя, защото се променяме и ние. Затова до всички наши мъже, съпрузи или гаджета или потенциални такива, не ни съдете, предава се от поколения жени. Променили сме историята с чанти! Купувайте ни по-често и си купувайте и сами, макар и да го правите, никога не е достатъчно.